За разлика от сектора на високото строителство, който е в силна рецесия, този на инфраструктурното набира все по-голяма скорост. Основни фактори за това са както реалната нужда на страната ни от изграждане на модерна инфраструктура, така и предоставените европейски средства за развитието й, като последното до голяма степен е ключово за постоянния темп на развитие в сектора. Добър лакмус за тази тенденция е интересът към българските инфраструктурни проекти от страна на големите международни строителни компании. От своя страна това развитие налага и нуждата от адекватна регулация на отношенията на ниво договори между страните. Като такъв регулатор в международен мащаб, а вече все по-често и в България, се налагат общите условия на договорите на Международната федерация на инженерите консултанти (FIDIC), Швейцария. Тези типови договори са познати на съсловието на инженерите, работили извън България още преди '89 г., а от края на '90-те, и особено през последните 10 години, заеха доминиращо място в изпълнението на националните инфраструктурни проекти. Това им място бе предопределено от изискванита на ЕС към договорите за усвояване на средстава по предпресъединителните и оперативните програми. От друга страна, присъщата подробост в регламентацията на различните аспекти на отношенията в строителството направи тези договори предпочитани не само от държавата като възложител, но и от редица големи частни инвеститори. [b]Известно е, че договорите на FIDIC са разработвани "от инженери за инженери"[/b] и са своебразен наръчник на строителния процес. Поради това общото правно познание се оказва недостатъчно за юристите, за да се обхване в пълнота спецификата при завеждане на искове, правилата и процедурите за решаване на спорове по FIDIC. Доброто разбиране на материята изисква и практически опит, натрупан в динамиката и управлението на строителния процес с всичките му особености – като се започне от некачествените пред-проектни проучвания, респективно недоброто проектиране, забавеното предаване на строителната площадка от страна на възложителя, късната мобилизация на строителя, забавата на подизпълнителите, закъснелите плащания, ненавременните и неточни инструкции на инженера, неблагоприятните за строителството природни условия, промяната на държавно регулирани цени и пр. Въпреки това, без правното познание е невъзможно адекватното адаптиране на общите условия на тези договори към действащото българско законодателство. На един по-късен етап от изпълнението на проектите, най-често поради липса на задълбочена правна експертиза, безвъзвратно се пропускат процедурните срокове или не се използват в пълнота предоставените права за защита на интересите на страните. Една от общите характеристики за всички договори на FIDIC – за строителство въз основа на готов разработен проект (Red Book), за технологично оборудване, проектиране и строителство (Yellow Book), за строителство да ключ (Silver Book), за предоставяне на услуги, например проектантски (White Book) и пр., е ясните и точно уредени процедури за заявяване на искове и уреждане на спорове между страните. Тези процедури са създадени да защитят интересите и на двете страни, но и да пестят време и средства. Ясно застъпена е роля на ad-hock арбитража при решаване на споровете по тези договори, което ги прави и предпочитани от мнозина в сектора. Цени се именно възможността конкретен спор да бъде решен от тесни специалисти (инженери или юристи) в областта на строителния процес, [b]без да се ангажира скъпата, тромава и често неефективна система на държавните съдилища[/b] която така или иначе обосновава своите решения върху експертизите на същите тези специалисти. За страните точно пълноценната защита на техните права и интереси е от ключово значение, а тази защита зависи до голяма степен от познаването на процедурата по решаване на спорове. Тя започва с внасяне на иск от една от страните, детерминирането на иска от инженера и при наличието на конфликт между иска и детерминирането му FIDIC предвижда процедура по неговото разрешаване в два последователни стадия: (i) комисия за решаване на спорове (DAB) и (ii) арбитраж, най-често пред ICC - Париж. Отношенията между спорещите страни на всяка от тези две "инстанции" – ако ги наречем така по аналогия от процесуалното право, са строго регламентирани, с конкретни срокове и права. Ключов момент за DAB е изборът на опитни и квалифицирани членове на комисията, а за арбитража основен момент е доброто познаване на арбитражните правила. Освен това в договорите на FIDIC е предвидена и възможност за сключване на споразумения за взаимно изгодно решаване на спора, инструмент, който е често и силно подценяван, но и също толкова често дава добри практически резултати. Практикуващите в тази област юристи не са много и като че ли колегите пристъпват с неразбиране към процедурите за уреждане на спорове, уредени в договорите на FIDIC. Това може се обясни с недостатъчния опит с тези процедури, който се натрупа в България едва през последните 5-6 години, но и също на недобрите налични преводи от английски език на общите условия на FIDIC. Всичко това, комбинирано с наплива на рутинирани чуждестранни консултанти, някои от които с опит от над 20 години във воденето на такива спорове, изгради за кратко време имиджа на [i]terra incognita[/i] на тази част от общите условия на FIDIC. Безспорно е, че тези процедури по решаване на спорове са нетипични за нашето право и са непознати за обществените отношения в строителството, зародили се в България при едни други икономически условия и развиващи се в условията на преход и постоянно изменяща се нормативна уредба. Освен това казусите, в които може да се натрупа съответният опит са ограничени на брой в рамките на нашия пазар. Сигурно е обаче, че в условията на нарастващия брой инфраструктурни проекти, както и с паралелното навлизане на договорите на FIDIC в частния инвестиционен процес, случаи на решаване на спорове между участниците в строителството няма да липсват на практиката, а с това ще зачестява и общата работа на страните по тези договори с юристите, за които наръчника за инженери на FIDIC не е [i]terra incognita[/i]. [i]*Текстът на статията е публикуван и в "Капитал" на 20-11-2011 г.: here