За разлика от сектора на високото строителство, който е в силна рецесия, този на инфраструктурното набира все по-голяма скорост. Основни фактори за това са както реалната нужда на страната ни от изграждане на модерна инфраструктура, така и предоставените европейски средства за развитието й, като последното до голяма степен е ключово за постоянния темп на развитие в сектора. Добър лакмус за тази тенденция е интересът към българските инфраструктурни проекти от страна на големите международни строителни компании. От своя страна това развитие налага и нуждата от адекватна регулация на отношенията на ниво договори между страните. Като такъв регулатор в международен мащаб, а вече все по-често и в България, се налагат общите условия на договорите на Международната федерация на инженерите консултанти (FIDIC), Швейцария. Тези типови договори са познати на съсловието на инженерите, работили извън България още преди '89 г., а от края на '90-те, и особено през последните 10 години, заеха доминиращо място в изпълнението на националните инфраструктурни проекти. Това им място бе предопределено от изискванита на ЕС към договорите за усвояване на средстава по предпресъединителните и оперативните програми. От друга страна, присъщата подробост в регламентацията на различните аспекти на отношенията в строителството направи тези договори предпочитани не само от държавата като възложител, но и от редица големи частни инвеститори. Известно е, че договорите на FIDIC са разработвани "от инженери за инженери" и са своебразен наръчник на строителния процес. Поради това общото правно познание се оказва недостатъчно за юристите, за да се обхване в пълнота спецификата при завеждане на искове, правилата и процедурите за решаване на спорове по FIDIC. Доброто разбиране на материята изисква и практически опит, натрупан в динамиката и управлението на строителния процес с всичките му особености – като се започне от некачествените пред-проектни проучвания, респективно недоброто проектиране, забавеното предаване на строителната площадка от страна на възложителя, късната мобилизация на строителя, забавата на подизпълнителите, закъснелите плащания, ненавременните и неточни инструкции на инженера, неблагоприятните за строителството природни условия, промяната на държавно регулирани цени и пр. Въпреки това, без правното познание е невъзможно адекватното адаптиране на общите условия на тези договори към действащото българско законодателство. На един по-късен етап от изпълнението на проектите, най-често поради липса на задълбочена правна експертиза, безвъзвратно се пропускат процедурните срокове или не се използват в пълнота предоставените права за защита на интересите на страните. Една от общите характеристики за всички договори на FIDIC – за строителство въз основа на готов разработен проект (Red Book), за технологично оборудване, проектиране и строителство (Yellow Book), за строителство да ключ (Silver Book), за предоставяне на услуги, например проектантски (White Book) и пр., е ясните и точно уредени процедури за заявяване на искове и уреждане на спорове между страните. Тези процедури са създадени да защитят интересите и на двете страни, но и да пестят време и средства. Ясно застъпена е роля на ad-hock арбитража при решаване на споровете по тези договори, което ги прави и предпочитани от мнозина в сектора. Цени се именно възможността конкретен спор да бъде решен от тесни специалисти (инженери или юристи) в областта на строителния процес, без да се ангажира скъпата, тромава и често неефективна система на държавните съдилища която така или иначе обосновава своите решения върху експертизите на същите тези специалисти. За страните точно пълноценната защита на техните права и интереси е от ключово значение, а тази защита зависи до голяма степен от познаването на процедурата по решаване на спорове. Тя започва с внасяне на иск от една от страните, детерминирането на иска от инженера и при наличието на конфликт между иска и детерминирането му FIDIC предвижда процедура по неговото разрешаване в два последователни стадия: (i) комисия за решаване на спорове (DAB) и (ii) арбитраж, най-често пред ICC - Париж. Отношенията между спорещите страни на всяка от тези две "инстанции" – ако ги наречем така по аналогия от процесуалното право, са строго регламентирани, с конкретни срокове и права. Ключов момент за DAB е изборът на опитни и квалифицирани членове на комисията, а за арбитража основен момент е доброто познаване на арбитражните правила. Освен това в договорите на FIDIC е предвидена и възможност за сключване на споразумения за взаимно изгодно решаване на спора, инструмент, който е често и силно подценяван, но и също толкова често дава добри практически резултати. Практикуващите в тази област юристи не са много и като че ли колегите пристъпват с неразбиране към процедурите за уреждане на спорове, уредени в договорите на FIDIC. Това може се обясни с недостатъчния опит с тези процедури, който се натрупа в България едва през последните 5-6 години, но и също на недобрите налични преводи от английски език на общите условия на FIDIC. Всичко това, комбинирано с наплива на рутинирани чуждестранни консултанти, някои от които с опит от над 20 години във воденето на такива спорове, изгради за кратко време имиджа на terra incognita на тази част от общите условия на FIDIC. Безспорно е, че тези процедури по решаване на спорове са нетипични за нашето право и са непознати за обществените отношения в строителството, зародили се в България при едни други икономически условия и развиващи се в условията на преход и постоянно изменяща се нормативна уредба. Освен това казусите, в които може да се натрупа съответният опит са ограничени на брой в рамките на нашия пазар. Сигурно е обаче, че в условията на нарастващия брой инфраструктурни проекти, както и с паралелното навлизане на договорите на FIDIC в частния инвестиционен процес, случаи на решаване на спорове между участниците в строителството няма да липсват на практиката, а с това ще зачестява и общата работа на страните по тези договори с юристите, за които наръчника за инженери на FIDIC не е terra incognita. [i]*Текстът на статията е публикуван и в "Капитал" на 20-11-2011 г.: here