Като основен инструмент за регулирането на строителните параметри на урбанизираната територия подробният устройствен план (ПУП) е ключов фактор за развитието на икономиката. Трудно можем да си представим бизнес, който да няма нужда от офис или производствена сграда, или инфраструктура, чието съществуване или бъдещо изграждане зависят изцяло от конкретните параметри на ПУП. Ето защо е разбираемо, че изработването или промяната на ПУП често е част от инвестиционните инициативи а мащабът обикновено е с обхват до един квартал. Често на етап планиране инвестицията се отнася до имоти, които за пръв път ще бъдат регулирани като урбанизирана територия. Примерите могат да бъдат много – от бензиностанции извън населените места, през новоизграждащи се производствени/складови бази и крайпътни заведения до актуалните напоследък проекти за електроцентрали, използващи ВЕИ. Важната за обществените отношения роля на ПУП обуславя основния принцип на ЗУТ: ПУП се одобрява от основния орган на местно самоуправление - общинският съвет, а решенията се обнародват в Държавен вестник. Законодателят е въвел и някои изключения от правилото: (1) ПУП с обхват до един квартал, а в Столичната община и другите градове с районно деление – в обхват до три квартала, се одобрява от кмета на общината, (2) ПУП с обхват повече от една община се одобрява от областния управител, и (3) ПУП с обхват повече от една област, както и такива, предвиждащи изграждане на обекти от национално значение – от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ясно се откроява териториалният критерий при въвеждането на тези изключения. Логиката на законодателя е: обхватът на обществения интерес е признакът, годен да определи компетентния орган. Неоправдано е местният парламент да се занимава с един силно ограничен обществен интерес – този, свързан с устройството на единичен поземлен имот. Когато обаче се приема ПУП за имоти, надхвърлящи по обем един квартал, тогава по-широкия кръг на засегнатите обществение интереси оправдава с този въпрос да се занимае общинският съвет, а с още по-голяма сила за ПУП на цяла община. За съжаление логиката на закона често се изплъзва на правоприлагащите и правозащитните органи, което се дължи най-вече на неясната редакция на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, който претърпя изменение в началото 2009 г., като с непрецизната си формулировка отвори много възможности за противоположни интерпретации. А това е всъщност нормата, която урежда едно от най-често използваните в практиката изключения от основния принцип, споменат по-горе, а именно одобряването на ПУП от кметовете. Чест казус по прилагане на това изключение е приемане на ПУП за единични имоти, които не са били част от урбанизираната територия – например земеделски земи. В такива случаи след 2009 г. административните съдилищата създадоха противоречива практика. Тези от тях, които следват буквалното тълкуване на закона, често решават, че компетентният орган за приемане на ПУП за единични имоти е общинският съвет, като мотивите обикновено са в посока, че за единичния имот извън населеното място все още няма отреден квартал, поради което чл. 129, ал. 2 ЗУТ не следва да се прилага. Съществува обаче и съдебна практика, според която в такива случаи компетентен да одобри ПУП е кметът на общината, като мотив за това е гореспоменатият принцип на закона, изведен чрез системното му тълкуване. В същия смисъл са и становища, получавани по конкретни казуси от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което чрез ДНСК е институцията, упълномощена да следи за правилното прилагане на закона. Съществуването на противоречива практика по този основен въпрос на устройството на територията е пречка за инвестиционния процес. За да могат да се планират успешно инвестициите, е необходима ясна и предвидима среда. Ето защо уеднаквяването на практиката по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ може да се разглежда и като необходима крачка на политиката по привличане на чужди инвеститори. Възможните методи за такова уеднаквяване са два – или чрез тълкувателно решение на ВАС, или чрез законодателна инициатива по прецизиране на ЗУТ. Който и от двата метода да бъде използван, задължително трябва да се уредят и съществуващите отношения, като се стабилизират административните актове по одобрение на ПУП за единични имоти извън населените места, издадени след 2009 г. от кметовете, респективно от общинските съвети. Това ще е силен сигнал за бизнеса, че държавата има ясна политика за насърчаване на инвестициите чрез въвеждане на стабилност и яснота в устройството на териториите. Още по-важно е, че такова решение би било крачка към правовата държава, в която законът е ясно правило за поведение, а не неясно изключение. *Текстът на статията е публикуван и в "Капитал" на 09-09-2012 г.: here